Виетнам и Камбоджа- виетнамски дракони и будистка милосърдност

Отдавна си мечтаехме за Виетнам и подтикнати от една промоция на Катарските авиолинии набързо взехме билетите за Ханой и започнахме да планираме нашето вълшебно пътуване.

 

Оказа се обаче, че ще срещаме и не малко трудности в подготовката. Като например ваденето на виза за Виетнам – задължително трябва да се извади преди началото на пътуването. Бях учудена, но наземните стюардеси на българското летище освен самолетния билет проверяваха и наличие на виза за Виетнам или т.нар Одобрително писмо, с което се бяхме сдобили и ние самите. Това е документ, изпратен от местна агенция и гласи, че хората в списъка- изпращат ви писмо със списък от имена имат право да посетят Виетнам. Все пак да не забравяме, че това е Социалистическа република Виетнам и за българите си е една разходка в миналото!

 

Та да се върна отново към визата- избрахме опцията за кандидатстване на пристигане чрез Одобрително писмо поради множество причини- доста по- бързо и лесно и в пъти по- евтино. ( Който иска да кандидатства за Одобрително писмо, може да ми пише, ще дам съвет от къде да кандидатства с код за намаление.) Та платихме таксата за одобрителния документ през Пей Пал, оказа се, че Интернет е цар и спестихме около 50 $ по операцията издаване на виетнамска виза на човек.

 

И така, планирахме маршрута на пътуването, купихме една дузина самолетни билети за вътрешни дестинации, нощувките и ентусиазирани тръгнахме на път. Попътувахме си едни 18 часа през Доха, Банкок и щастливо се приземихме в Ханой, столицата на Виетнам или галено наречена от виетнамците “град в реката”. Ханой е нежно прегърнат от Червената река, която го опасва от множество страни.Легендата разказва, че през 1010г. Местният владетел Ли Тай То премества столицата си в Ханой, след като получава знак свише. И така Ханой ни посрещна с топлия си тропически климат и шофьора ни, който не говореше английски.

 

 

 

Попадането на европеец във Виетнам си е истински шок отначало, особено що се отнася до трафика;-) Просто не съществува правилник за движение по пътищата, на местна земя, има и местни закони за движение – т.е по- големият е с предимство! През цялото време не видяхме дори веднъж лека кола да изпревари камион или автобус! Пълно е и с моторчета, които се движат просто където им е най-удобно, правят много забранени маневри и оставаш с впечатление, че непрекъснато закъсняват за някъде. Да пресечеш виетнамска улица си е действително изкуство – трябва смелост и умение за бързи реакции. Един англичанин сподели, че така и не намерил удобен случай да пресече едно кръстовище в първия си ден във Виетнам и в крайна сметка платил на такси да го преведе отсреща! И така- Добре дошли във Виетнам – трафика е ужасен, но пък хората са невероятно искрени и добри. Азиатска будистка хармония!

 

След един час невероятни маневри се настанихме в центъра на Ханой, в много приятно малко хотелче, в близост до стария град. Много чисто място, рецепционистката пък изключително услужлива и с много добър английски. Единственото неприятно нещо беше стаята без прозорец. Оказа се, че за техните стандарти сюпериор стая много често е без прозорец! Така че ако и вие сте като мен и имате проблем с липсата на прозорци, резервирайте делукс стая!

 

Първата ни среща с Ханой започна с опознаване на центъра и вечерна разходка около любимото езеро на ханойци- Хоан Кием. По живописно мостче се стига до храмът на костенурката, един от най- тачените в Ханой. Площта около езерото е наистина много интересна вечер, виетнамските младежи могат да се забавляват чудесно навън, включвайки се в множество игри- скачане на въже, игра с джеги и много други. Паралелът, който си правим с младежите в България е просто чудовищен, забили нос в таблета или телефона.

 

На следващата сутрин след закуска и дегустация на множество екзотични плодове, се впуснахме да опознаваме града. Храмът на литературата, мавзолеят на Хо Ши Мин, военният музей. Направихме си чудесна разходка в старата част на града, много живописно място, сякаш за секунди успяваш да се върнеш назад във времето и да станеш свидетел как е текъл живота на азиатците преди векове. Готви се разбира се на улицата, там е и мястото за миене на кухненската посуда. Легени, пълни с мръсни съдове се обработват пред очите ни, все пак си е място за хора със смели сърца!

 

В старият град можете да си купите просто всичко, за което се сетите- тук е раят на занаятите. Естествено обърнахме внимание и на магазинчетата на Норт фейс- стоките са много качествени, фабриката е наблизо, а цените пък са определено добри.

 

За следващия ден бяхме планирали екскурзия до залива Халонг, една от емблемите на Виетнам. В началото смятахме да имаме и една нощувка там, но се оказа, че няма да смогнем да хванем самолета за Камбоджа на следващия ден и избрахме опцията без приспиване. Все пак за всеки, който се двуоми дали да избере круиза в Халонг с приспиване, определено отговора ми ще е твърдо положителен. Мястото е наистина магично, водата е изумрудено зелена, а в нея се оглеждат величествените хълмове. Това е наистина едно чудо на природата и едно от най-популярните туристически места във Виетнам. На площ около 120 км са пръснати 3000 острова и островчета. Известен факт е, че тук е сниман Аватар и определено има защо- сюжетът е красив и нереален. Екскурзията, която си бяхме купили се състоеше от разходка в залива, спиране на няколко различни места- за разходка в най- голямата пещера в залива, разглеждане на други малки пещери, които отлива освобождаваше, както и разходка с местен водач с лодка. Очакваше ни и вкусен обяд.

 

Заливът Ха лонг е изключително тачен от местните. Преводът на името от виетнамски звучи като-” там, където Драконът слязъл до морето”. Легендата разказва, че преди много време земите на виетнамците били нападнати от китайски нашественици, местните уплашени от многобройните орди нямали друг избор и помолили Боговете да им помогнат. Те като отговор изпратили семейство дракони, които да защитят местното население. Драконите започнали да плюят скъпоценни камъни, които впоследствие се превърнали в острови и островчета и станали незаменим щит срещу нашествениците. Така успели да предпазят земите си от нашествениците. А драконите останали да живеят там и дори и сега местните виетнамци считат, че в залива живее дракон- пазител.

 

Заливът е включен в обектите на ЮНЕСКО и се счита и за 8- то чудо на света. Голяма забележителност в залива са и пещерите. Най-голямата пещера в залива е Ханг Дау Го или пещерата на дървените колове. При небезивестната битка с китайците, генерал Тран Хун Дао складирал именно в тази пещера дървените колове, които им помогнали да отблъснат нашествениците. Пещерата наистина е много приятна за посещение, вижда се колко по- поддържана е за съжаление от нашите пещери в България. Другото нещо, което ни изуми бе, че температурата в пещерата съвсем не е толкова ниска, както ние очаквахме, смеехме се, че за първи път влизаме в топла пещера!

 

След чудесно прекарания ден се прибрахме за нощувка в Ханой. Планът за следващия ден беше разходка след закуска в красивия център и следобед да се насочим към летището за полета ни за Сием Рип, Камбоджа.

 

Сием Рип и изгубеният град на кхмерите- Ангкор ват е едно от любимите ми места в Азия. Бяхме оставили ваденето на визите да е при пристигане, което ви съветвам обаче да направите от България, чакането беше доста и си е доста изнервящо.

 

Ангкор ват е древната столица на Великото кралство Камбоджа. Счита се, че между 10-12 век това е бил и най-големият град в света, многократно по-величествен от Лондон по това време. Кхмерските крале, считащи се и за Богове са строили в продължение на няколко века величествени дворци и храмове, които радват очите ни дори и сега. Има много хипотези защо е бил изоставен градът, никоя разбира се не е напълно вярна. И все пак местните разказват, че е имало дълги войни със Сиам, днешен Тайланд и хората са бягали от войната и опустошенията, така и бил забравен градът и потънал в джунглата, местните напълно го забравили. Времето и разрухата не пощадили постройките от дърво, но величествените храмове и палати от камък останали, за да свидетелстват за славните отминали времена. За откривател на Ангкор ват се счита французина Анри Муо през 1860 г., макар че за града е имало множество публикации и преди това. Той успял да привлече световния интерес към храмовият комплекс и да го събуди за нов живот.

 

Силуетът на храмът Ангкор ват е поставен на камбоджанското знаме и има защо. Наистина е изключително величествен. Храмовият комплекс е съставен от множество храмове, най-известни от които са Ангкор ват, Ангкор Том, Та пром, Байон. Та Пром е може би най- известният от всички храмове там сега, наричан още и храмът на Анджелина Джоли. Характерното за него е, че има невероятна хармония между природата и постигнатото от човешка ръка. Той е единственият храм в комплекса оставен и точно както е открит. Вековни дървета съжителстват в мир с каменната архитектура. Горещо препоръчвам за минимум един ден на всички, които искат да посетят региона!

 

Вечерта я посветихме на хапване на екзотични азиатски ястия. Крокодилски стекове, а по- приключенски настроените пробваха и различни видове буболечки, скакалци, пържена змия и всякакви други чудни блюда. На следващият ден за съжаление трябваше да отлетим от Камбоджа и да се върнем във Виетнам. Там рано сутринта щяхме да хванем влака за Дананг, един от прекрасните им и може би най-посещаван курорт. Да се придвижваш с влак във Виетнам е наистина интересно, защото си в пълен допир с местната култура, това може би беше момента, в който най-малко се чувствахме туристи. И така цял ден, пътувайки покрай живописните пейзажи на зеленеещите оризища и усмихнатите хора. За вечерта имахме резервирани стаи в хотел в Хой Ан, на 29км. От Дананг. Хой Ан е чудно красиво градче, известно с най- добрите занаятчии във Виетнам. След известно пазарене и жонглиране с цената едно такси ни закара до Хой Ан късно вечерта. За сутринта бяхме планирали и разходката в градчето.Тук са най- добрите шивачи на известната виетнамска коприна, лека като перце. Разхождайки се по улиците може и свят да ти се завие от огромното предлагане. Хой Ан е древно пристанище, град обожаван както от виетнамци, така и от всякакви други по народност морски народи. Японци, португалци, араби, китайци са живели в красивият град, имали са свои квартали и къщи. Това е един от наистина малкото градове, останали почти незасегнати от Виетнамската война- разбирай Американската инвазия. Градът се гордее с над 800 исторически сгради. Та сутринта ни започна прекрасно с разходката в старата част на града. Уличките са прекрасни, лъкатушещи покрай реката, ярки и красиви цветове, с много цветя, сякаш градът ти позира за снимка.

 

Успяхме да отидем и до плажа, а за следобед планирахме да отидем в Хуай, съседен град. Резервирахме си трансфера да е с няколко спирки по пътя- първата в мраморната планина, после имаше спирка, за да се насладим на крайбрежието и към 20:30 успяхме да стигнем и до Хуай или както го наричаме Хюе в България. Този трансфер може да се направи и с джипове, така човек ще има възможност да е в пряк досег до природата и неземно красивият пейзаж, както и да си направи почивка за обяд на плажа.

 

Хуай е била столица на Виетнам- от 1802 до 1945 г., като наистина голяма част от града е разрушена по време на Американската война, както я наричат Виетнамците. Крепостта наистина си заслужава да се види, а целият град е много красиво обграден от крепостни стени и ров. Там се намират много дворци и храмове, както и Забраненият червен град, който някога е бил дом на императора. Покрай древният град лъкатуши Парфюмната река и дава възможност на желаещите да стигнат с нейна помощ до по- далечните императорски гробници.Денят ни мина неусетно в приятно разглеждане на стария град, защитен от ЮНЕСКО и вечерта се подготвихме за полета до Сайгон или Хо Ши Мин. Озовавайки се на летището се оказа за пореден път, че има закъснение на полетите, за нас обаче- заради факта, че сме чужденци и бели ни настаниха в по-ранен полет и като цяло се държаха изключително добре с нас. Няма да забравя песничката, която ни пускаха всеки път при приземяване на самолета- Здравей Виетнам!

 

И така- Сайгон е много различен от централен Виетнам. Това е един огромен, пулсиращ от енергия, жив град. Много горд от красотата си. Хотелчето ни беше на най- купонджийската улица. Попаднахме в свят, който всички танцуват, пият, хапват и се обичат. Имахме много възможности да похапнем в традиционните виетнамски ресторантчета, с ниските масички и столове. За следващият ден си бяхме резервирали тур до Тунелите Ку чи. Преживяването е интересно наистина. Повечето пробвахме и да преминем през тях, да почувстваме какво е било да се криеш и да воюваш през Виетнамската война. Живота наистина е бил сведен само до оцеляването. Дори и храна са нямали, единствено са можели да си варят сладки картофи, те растат под земята и не са били обект на бомбардировките. Оцеляли са, защото не са загубили вярата си.

 

Другата наистина прекрасна екскурзия, която бяхме планирали беше до делтата на Меконг. От Сайгон тръгнахме сутринта и пътувахме около 4 часа докато не се качихме на лодките, които превозват чужденци. Турът беше с няколко спирки- как се правят кокосови сладки, разходка с автентично кану по каналите на Меконг, показаха ни и какво се произвежда в местността и естествено бяхме подканени да купуваме. Преживяването си заслужава наистина, особено в частта на разходката с типичната лодка. Вечерта завършихме в едно от малките типични ресторантчета, тъжно сбогувайки се с Виетнам- на следващия ден летяхме за Ханой и оттам обратно за България. Определено мога да кажа, че Индокитай е една магична земя, от която европейците сякаш си идваме променени и по-добри. 

Запознайте се с програмата ни Виетнам и Камбоджа тук

 

 

к

Площ ‎331 690 km²; (‎на 65-о място‎)
Води (%) 6,38
климат тропичен мусонен
СтолицаХаной
Най-голям град  Хошимин
Официален езиквиетнамски
Религия 85 % – будисти, 3% Хоа-хао
Демонимвиетнамец
Население (2018)96 208 984; (на 15-о мяс
Население (2016)94 569 072
Гъстота на нас. 285 души/km²; (на 30-о м
Градско нас.37,3%; (на 151-во място‎)‎
Управление
Формасоциалистическа парламентарна република
ПрезидентНгуен Фу Чонг
ВицепрезидентНгуен Тхи Зоан
ОрганизацииООН
История
Първата виетнамска династия Хонгбанг257гпр.Н.Е.
Независимост от китайците и начало на Дайвиет938г.
Династията Ли, настъпването на будизма и Храмът на литературата1009-1225г.

династията Чан отблъска монголите

1225-1400 г.
завладени от китайската династия Мин1407г.
Пристигат португалците, първите европейци

1516г.

Виетнамската война и обединението на Северен и Южен Виетнам1975г
Икономика
БВП (ППС, 2018)
770,227 млрд. щ.д. (на 35-
 
БВП на човек (ППС): 8066 щ.д. (на 128-о
БВП (ном., 2020)261,637 млрд. щ.д. (на 47-о
БВП на човек (ном.)
 2740 щ.д. (на 129-о
 
ИЧР (2018)0,693 (среден); (на 118-о място‎)
Производство и износОсновен отрасъл е селското стопанство- ориз, батати, царевица, маниока, гледат се говеда и биволи, риболов
Прод. на живота

76год.

Детска смъртност
19,9/1000; (на 189-о мяс
 
Грамотност94,5%; (на 94-то място‎)‎
Валутавиетнамски донги

Други данни

Часова зона UTC +7
ФОРМАТ НА ДАТАТАмм-дд-гггг
АВТ. ДВИЖЕНИЕдясно
КОД ПО ISOVN, ISO 3166-2:
ИНТЕРНЕТ ДОМЕЙН.vn
ТЕЛЕФОНЕН КОД+84
ITU ПРЕФИКСXVA-XVZ; 3WA-3WZ