Фестивал на фенерите в Китай

Китайският новогодишен празник достига своя връх с Фестивал на фенерите (Yuan Xiao). Започнал преди повече от 2000 години, фестивалът е придобил много значения. Той съчетава древни духовни традиции, празнува като в семейна среда, така и като обществен празник. Някои го наричат също „истинският“ китайски ден на Свети Валентин. Включват се различни дейности като наблюдаване луната, отгатване на гатанки, пускане  на фенери, танци с традиционни китайски лъвове и ядене на оризови топки.

Културно значение на Фестивала на фенерите

На първо място е време запазено за семейството в най – близък кръг. След това се посещават роднините, а съседите и всички – независимо от възрастта или пола – излизат на улицата, за да празнуват. Въпреки че Фестивалът на фенерите символизира събиране, това е и време за свобода.

В Древен Китай жените обикновено не са имали право да излизат от къщата. Но тази нощ те могат да се разхождат свободно, да палят фенери, да играят игри и да общуват с мъже. Дивите и романтични истории са причината,  Фестивалът на фенерите да се нарича истинският китайски ден на Свети Валентин. 

Фестивалът на фенерите има и религиозни аспекти. Той е важен обичай в древното китайско езичество, а също и в съвременния будизъм и културите на етническите малцинства.

Произход и история

Смята се, че фестивалът е започнал преди повече от 2000 години в династията Западна Хан. Император Ву е определил този ден за ритуали за поклонение на Тайи, един от суверените на Вселената.

Интензивните празненства започват след неговото управление при новият император Уен. Прави го национален празник по случай връщането на мирам като всяко домакинство трябвало да  запалят свещи и фенери като символ на радост и щастие. 

По късно и будистки император запазва традицията като се палят свещи за Буда на този ден. И двете събития се комбинират и в крайна сметка се превръщат във Фестивала на фенерите, който познаваме днес.

Странична информация

Площ9 596 961 km²
(на 4-то място)
Води2,8%
Климатумерен
субтропичен
тропичен
СтолицаПекин
Най-голям градШанхай
Официален език
Религияатеизъм (73,56%)
будизъм (15,87%)
Демонимкитаец
Население (2019)Повишение 1 400 050 000[2]
(на 1-во място)
Население (2010)1 340 910 000
Гъстота на нас.147 души/km²
(на 83-то място)
Градско нас.61,4%
(на 96-о място)
Управление
Формаунитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа република
ПредседателСи Дзинпин
ПремиерЛи Къцян
ОрганизацииООНСТОШОСAPEC
История
Ся2070 пр.н.е.
Първа имперска династия221 пр.н.е.
Република от1 януари 1912
Основаване1 октомври 1949
Първа конституция20 септември 1954
Настояща конституция4 декември 1982
Икономика
БВП (ППС, 2020)Повишение 29,471 трлн. щ.д.[3]
(на 1-во място)
БВП на човек (ППС)Повишение 20 984 щ.д.[3]
(на 67-о място)
БВП (ном., 2020)15,270 трлн. щ.д.[3]
(на 2-ро място)
БВП на човек (ном.)Повишение 10 873 щ.д.[3]
(на 67-о място)
ИЧР (2018)Повишение 0,758[4] (висок)
(на 85-о място)
Джини (2018)Increase Negative.svg 46,7[5] (висок)
Прод. на живота76,7 години[6]
(на 59-о място)
Детска смъртност8,6/1000[6]
(на 36-о място)
Грамотност90,9[6]%
(на 86-о място)
ВалутаКитайски юан (CNY)
Други данни
Часова зонаCST (UTC+8)
Формат на дататагггг-мм-дд
Автомобилно движениедясно
Код по ISOCN
Интернет домейн.cn
Телефонен код+86
ITU префиксBAA-BZZ
VRA-VRZ
XSA-XSZ
3HA-3UZ
Мандаринският китайски език е официален езиков стандарт в страната, с изключение на Хонгконг и Макао, където се използва и кантонският китайски език. Китайският е съофициален с английския в Хонгконг и с португалския език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като уйгурскимонголскитибетски и др.