Като привърженик на историята и миналото едно от първите неща, които научих за Тайван е, че там има аборигени – коренното население на острова преди идването на китайците. Те спадат към австронезийската група от хора или “хората от южните острови”.

В Тайван има 14 различни пленена, 13 от които живеят в планината и едно на малък остров в акваторията на страната. Всяко от тях има своят език и пази своите традиции. Първоначално те идват от континентална Югоизточна Азия, част от днешен Китай, като преселението е започнало преди няколко хиляди години. Имат езикова и генетични връзки с други Австронезийски етнически групи, като например народите на Филипините, Малайзия, Индонезия, Мадагаскар и Океания. Таванските аборигени са около 2% от населението на острова. Все по малко са тези, които могат да говорят техния потомствен език, който постепенно се заменя с китайски. В училищата отдавна вече се преподава на китайски, но сравнително отскоро потомствения език е въведен като предмет за изучаване в училищата. Нещо изключително за Тайван е именно това, че въпреки малцинствените аборигенски групи, приоритет на държавата е да запази идентичността им. Създадени са т. нар. аборигенски паркове, където са организирани театри и пресъздават истории, фестивали, обичаи за всичките 14 племена, построени са техни мини селца, реки, лодки, изкуство, въобще всичко, отразяващо техния живот и култура. Стремежът ни максимално да се докоснем до културата на местните и реалният им начин на живот, ни заведе до планинското аборигенско селце Jia-yi village. Там с отворени обятия ни посрещна Сена и неговото семейство и приятели. Срещата с тях успя да засили още повече огромния афинитет към аборигенското население на острова и остави купища прекрасни спомени. Jia-yi village е населено с племето Пайван (Paiwan), което е третата по големина племенна група в Тайван. За да се запознаем по-нашироко първо отидохме до аборигенския парк в близост до селото заедно със Сена и неговите приятели. Вече бяхме посещавали подобни паркове, така че знаехме какво да очакваме, но когато си с местни, при това аборигени, винаги е по интересно и се виждат много повече детайли. Още повече че нашия приятел се оказа абориген дизайнер и е правил някои от скулптурите в парка, както и познаваше повечето от работещите там, които ни приветстваха с широки усмивки.

След парка ни заведоха до тяхната къща в селото. Къщата е на три етажа, като на вторият се намираше стаята на момчетата. На първият е поместена баня, кухня и хол, като от входната врата се влиза директно в хола. Въпреки, че тя беше голяма тримата братя спят в една стая. След кратка почивка отидохме да видим къщата на чичото, която е построена по типично аборигенски стил. Само до преди 60 години това племе е живяло в планината над настоящето село и с навлизането на цивилизацията, разбирай християнството, са слезли по-надолу в планината и са изградили наново цялото село. Повечето къщи сега са в съвременен стил, но тази беше каменна, като тези от едно време. След това тръгнахме към мястото, където е било селото преди 60 години. В панината. запазени са едва видими останки, но има план на селото и табели на мястото на фамилните къщи.

Прибрахме се за вечеря. Вече бяхме много гладни, тъй като в селото няма магазин, да не говорим за ресторант. Малки селца като това са обслужвани от един камион-сергия, който минава по няколко пъти на ден и предлага повечето основни стоки. За вечеря дойдоха братовчедите, приятелката на един от братовчедите, нейната майка и съседката. Като във всяко малко селце всички се познават и всички са добре дошли. Домашна традиционна вечеря, приготвена от жените, а ние и гостите седяхме в хола, гледайки телевизия. Специално за нас пуснаха филм на английски с китайски субтитри за тях. Дядото седеше в ъгъла на стаята и само наблюдаваше. Вече в доста напреднала възраст, едва се движеше, но се личеше уважението на всичко към него. Преди да посегнем към храната един от младежите произнесе молитва.

След вечеря отидохме да се разхождаме с нашите нови приятели и за изненада разходката ни приключи в църквата на селото. До преди идването ни в това село представата ни за аборигени изградена основно на това, което сме видяли в градовете беше, че те обичат да се забавляват, пият и пеят по доста по – бурен и изявен начин среавнение с придошлото китайско население, което няма идея от тези неща. Небрежни, освободени от всякакви скрупули хора, които рисуват, творят, пеят подкрепени от аборигенска ракия като нашата, хора с татуировки и разхвърляни прически. Знаехме и, че част от племената са покръстени, но това което видяхме беше тотално отвъд представите ни. Последното нещо, което очаквах да видя в събота вечер е всички млади събрани след вечеря в църквата. Удивително! А там по-големите споделят части от своя живот и опит на по – малките, говорят за историята на селото и техния народ след което всички пеят песни и всичко завършва с Алилуя! Имат си и група, която свири на различни инструменти. Там младите прекарват свободните си вечери, всички заедно. Хармонията, разбирателството, спокойствието и гостоприемството, с което ни приветстваха беше неописуемо. След църквата майката ни закара с колата до нощен пазар, който се намираше на няколко километра от селото. Оказа се, че всяка събота се организира такъв пазар и всички ходят да се забавляват там. Това е нещо като нашите събори – ядене, пиене, но тук на чай, сергии с дрешки и играчки и купища хора, които се познават едни други и се поздравяват на всяка крачка. Така се запознахме и с останалата част от селото, която още не бяхме видели. За присъствието ни в селото беше разбрала сестрата на майката на нашия приятел, която искала да запознае с нас семейството си. Тя живее в съседното село, интересното за което е, че е било изцяло съборено от тайфун няколко години назад. Тук тайфуните не са рядка стихия, но държавата е възстановила всички щети и е построила изцяло ново село с прекрасни големи дървени къщи за всички. Мъжа на сестрата говореше прекрасен английски. Разказа ни, че той не е абориген, но жена му е, а нейният корен не е от тук, а от място наречено Мизорам (Mizoram), което за намира в Индия и населението е с бяла кожа, тотално неприличащо на индийци. Бели аборигени в Индия, които са християни! Дори се оказа, че имат нещо като обменна програма и си ходят на гости. И всичко това е организирано от църквата. В последствие отидохме и в Мизорам, но това е друга история 🙂 

Прибрахме се и директно се насочихме към стаята на братята. Много бързо скастриха нашето желание да спим на земята, а те да си спят по леглата, обяснявайки, че те обожават да спят на земята и държат на това. За миг се почувствах като в детските ми години когато се събирахме в стаята на някой приятел, ставаше късно съвсем небрежно без да се усетим и оставахме да преспим там. Кой на земята, кой на канапето, кой където завари. Поговорихме си и всеки от нас, изморен, прегърнал възглавницата си, се унесохме в сладки сънища. Сандвичи и чай с мляко ни чакаха на сутринта. Денят беше изключително важен. Неделя, 60 годишнината на църквата в селото. 60 години откакто племето е приело християнството. След закуска всички се преоблякоха в аборигенските си носии и тръгнахме към църквата. За нас това е нещо изключително ново преживяване. Ставане в неделя, приготвяне за църква. Като гости ни настаниха почти най-отпред, а до нас седнаха англоговорящи съселяни за да ни превеждат. Събитието продължи около три часа, в които се разказваха различни истории за селото, с цел сплотяване, за това кога и как са били покръстени, различни истории от различни хора, песни, послания. Жената, която седна до мен ми разказа, че преди християнството са били безписмен народ. Като траките. Всичко се е предавало уста на уста. Но когато да дошли мисионерите за записали техния език с латински букви, и така са разпространили християнството. И както историята показва, това е и единствения успешен начин начин, чрез който християнството се разбира правилно и същевременно се пази езикът на местните. Така и ние успяхме да се включим с припяване, разчитайки текста.

С интерес и уважение наблюдавахме хората около нас. По- възрастните следяха ту в библията, ту в книгата за песни, ту слушаха с внимание разказвачът. При по-младите беше малко по-различно. Тъй като църквата не е в ортодоксалната си форма и доста по освободена и съвременна от католическата в сградата имаше wi fi. Да, в планината, именно в църквата! До преди няколко години категорично бих се противила на този факт, заклеймявайки го като богохулно, неправилно, неуважително и прочее. Сега си мисля обаче, че това е правилния и съвременния начин за проповядване и в крайна сметка не е толкова важно дали някой си е проверил фейсбука, докато друг разказва истории, а съзнанието, което има всеки, който е отишъл там. Всичко останало е повърхностно. А тези хора там имат съзнание, при това силно.
 

Имахме си и следобедно занимание. Аборигенско изкуство в нашите ръце. За сполучливост нищо не мога да кажа, но беше много забавно.

Малко след това и след посещението на магазин за аборигенско изкуство, от което си взехме гривнички за спомен, вече беше време за прибиране.Тръгнахме си с топли чувства, пълни сърца, безброй впечатления и спомени и с убеждението, че със сигурност някой ден ще се върнем там и повтаряхме на пайвански mali mali tua kilivak tua nuamen (Благодаря, че се грижихте за нас). И за края един изключителен филм, който хвърля поглед върху част от историята на аборигените в Тайван и силно препоръчвам: http://www.imdb.com/title/tt2007993/ 

Площ36178 км²
Най- висока точкавръх  Юшан  (3952 м)
Климаттропичен
СтолицаТайпей
Най-голям градТайпей
Официален език
Китайски мандарин
Религиябудизъмконфуцианство  и  даоизъм
демонимтайванец
Население 23,4 милиона души
Население 23,4 милиона души
Гъстота на нас.652 души / km²; ( на 17-о м ясто
Население в Тайпей2 627 474 души 
Управление
Формаполупрезидентска република
Президент

Цай Инуън

ВицепрезидентЛай Чи Те
ОрганизацииООН
История
Китайски търговци и пирати посещават острова12 век
заселен от китайци; холандцииспанци  и  португалци  превземат Тайван, наричат ​​го  Формоза  (красив)17 век
обособен е в отделна китайска провинция по време на династията Цин1887г.
Под Японско управление1895  –  1945
Върнат на Китай1945г.
след Комунистичните движения- под властта на Китай1949г.
  
Икономика
БВП  (ППС, 2020)$ 1,110 трлн.
( на 27-о място )
БВП на човек (ППС)10 094 $ [2]
( на 112-о място )
Селско стопанствоориз, зах тръстика, чай, камфорово дърво, износ на орхидеи
Промишленостриболов, свиневъдство, нефтопреработка, хим промишленост, черна металургия и корабостроене
ИЧР  (2018)Повишение 0,890 (висок)
( на 23 места )
Коренни тайвански групи16 етнически групи
Прод. на живота80,2 години
( на 100-о място )
Детска смъртност4,3/1000; (на 194-то място
Грамотност90,9%
ВалутаНов Тайвански долар
Други данни
Часова зона(GMT+8)
Формат на дататамм-дд-гггг
Авт.  движениедясно
Код по ISOTW
интернет домейн.tw
Телефонен код+886
Префикс на ITU BVA-BVZ