След вечеря отидохме да се разхождаме с нашите нови приятели и за изненада разходката ни приключи в църквата на селото. До преди идването ни в това село представата ни за аборигени изградена основно на това, което сме видяли в градовете беше, че те обичат да се забавляват, пият и пеят по доста по – бурен и изявен начин среавнение с придошлото китайско население, което няма идея от тези неща. Небрежни, освободени от всякакви скрупули хора, които рисуват, творят, пеят подкрепени от аборигенска ракия като нашата, хора с татуировки и разхвърляни прически. Знаехме и, че част от племената са покръстени, но това което видяхме беше тотално отвъд представите ни. Последното нещо, което очаквах да видя в събота вечер е всички млади събрани след вечеря в църквата. Удивително! А там по-големите споделят части от своя живот и опит на по – малките, говорят за историята на селото и техния народ след което всички пеят песни и всичко завършва с Алилуя! Имат си и група, която свири на различни инструменти. Там младите прекарват свободните си вечери, всички заедно. Хармонията, разбирателството, спокойствието и гостоприемството, с което ни приветстваха беше неописуемо. След църквата майката ни закара с колата до нощен пазар, който се намираше на няколко километра от селото. Оказа се, че всяка събота се организира такъв пазар и всички ходят да се забавляват там. Това е нещо като нашите събори – ядене, пиене, но тук на чай, сергии с дрешки и играчки и купища хора, които се познават едни други и се поздравяват на всяка крачка. Така се запознахме и с останалата част от селото, която още не бяхме видели. За присъствието ни в селото беше разбрала сестрата на майката на нашия приятел, която искала да запознае с нас семейството си. Тя живее в съседното село, интересното за което е, че е било изцяло съборено от тайфун няколко години назад. Тук тайфуните не са рядка стихия, но държавата е възстановила всички щети и е построила изцяло ново село с прекрасни големи дървени къщи за всички. Мъжа на сестрата говореше прекрасен английски. Разказа ни, че той не е абориген, но жена му е, а нейният корен не е от тук, а от място наречено Мизорам (Mizoram), което за намира в Индия и населението е с бяла кожа, тотално неприличащо на индийци. Бели аборигени в Индия, които са християни! Дори се оказа, че имат нещо като обменна програма и си ходят на гости. И всичко това е организирано от църквата. В последствие отидохме и в Мизорам, но това е друга история 🙂 

Прибрахме се и директно се насочихме към стаята на братята. Много бързо скастриха нашето желание да спим на земята, а те да си спят по леглата, обяснявайки, че те обожават да спят на земята и държат на това. За миг се почувствах като в детските ми години когато се събирахме в стаята на някой приятел, ставаше късно съвсем небрежно без да се усетим и оставахме да преспим там. Кой на земята, кой на канапето, кой където завари. Поговорихме си и всеки от нас, изморен, прегърнал възглавницата си, се унесохме в сладки сънища. Сандвичи и чай с мляко ни чакаха на сутринта. Денят беше изключително важен. Неделя, 60 годишнината на църквата в селото. 60 години откакто племето е приело християнството. След закуска всички се преоблякоха в аборигенските си носии и тръгнахме към църквата. За нас това е нещо изключително ново преживяване. Ставане в неделя, приготвяне за църква. Като гости ни настаниха почти най-отпред, а до нас седнаха англоговорящи съселяни за да ни превеждат. Събитието продължи около три часа, в които се разказваха различни истории за селото, с цел сплотяване, за това кога и как са били покръстени, различни истории от различни хора, песни, послания. Жената, която седна до мен ми разказа, че преди християнството са били безписмен народ. Като траките. Всичко се е предавало уста на уста. Но когато да дошли мисионерите за записали техния език с латински букви, и така са разпространили християнството. И както историята показва, това е и единствения успешен начин начин, чрез който християнството се разбира правилно и същевременно се пази езикът на местните. Така и ние успяхме да се включим с припяване, разчитайки текста.