Най- могъщата речна система в света отводнява една трета от Южна Америка. Да си представите Амазонка е почти толкова трудно колкото и безкрайността. Разумът се обърква като не намира границите и. Със своите 15 000 притока тя отводнява район в Южна Америка с площта на Австралия и е достатъчно дълбока, за да могат океански лайнери да минават по половината и дължина на път от Атлантическия океан до Икитос в Перу. При това през по-голямата част от пътуването реката е така широка, че не се виждат двата и бряга.

Амазонка пресича целият континент. Най-отдалечените и притоци се раждат от ледникови езера в Перуанските Анди, на 190 км.от Тихия океан. Мътните им глинести потоци се спускат с грохот по източните склонове и издълбават величествени клисури. Те обаче са известни като беловодни, а съществуват и черни притоци, оцветени от разлагащата се блатна растителност, които все пак остават прозрачни. С отслабването на наклона бурните потоци забавят ход, преди да навлязат в равнината в подножието на склоновете- огромната Амазонска низина. Низинният район не надвишава 200 м.надморска височина и е с площ 2 пъти колкото Индия. Покрит е с гъсти тропически гори, предимно на територията на Бразилия. Топящите се снегове от Андите и обилните валежи подхранват целогодишно богата растителност. Горски участък с размерите на Исландия с месеци е потопен във вода с дълбочина към 9м., а други части са целогодишно наводнени. В горите постоянно е горещо и влажно, а температурите са около 33 градуса през деня и 23 през нощта. Близо до Манауш в Бразилия, на 1600 км от Атлантическия океан, става сватбата на водите, където черните води на река Рио Негру, широка 16 км.на това място, се сливат с белите води на основното течение.

Долното течение на Амазонка е така равнинно , че по реката се получават приливни вълни до Обидуш, на 966 км.навътре от Атлантическия океан. Преди да се влее в него тя образува масивен лабиринт от канали заедно с други две реки- Токантинс и Пара, които се присъединяват към него от юг. Като цяло устието и се разпростира на около 320км, два от ръкавите му са разделени от остров Маражо, голям колокото Швейцария.

Жени войни

Висенте Янес Пинсон, испански капитан и спътник на Колумб е първият известен европеец, проучвал устието на Амазонка през 1500г. Той помислил, че това е сладководно море. През 1541-42г., друг испанец Франсиско де Ореляно, първи осъществява плаване надолу по реката с отправан точка река Напо в Перу. Ореляно тръгва от Еквадор в състава на испанската експедиция на Гонсало Писаро в търсене на злато, подправки и на легендарния град Елдорадо. Когато експедицията навлиза в перуанските джунгли, те построяват кораба Сан Педро и го изпращат за храна под командването на Ореляно. Той така и не се завръща. Писаро и хората му с големи усилия се връщат по суша в Еквадор, а Ореляно стига на изток през делтата на Амазонка до Карибско море.

Ореляно и групата му срещат много опасности, сред които и неприятелски настроени племена. Едно от тях се състои единствено от жени. По-късните разкази на изследователите така заинтригуват европейците, че те наричат жените амазонки- на племето на жестоките жени войни от древногръцката митология. Така и реката получава названието Амазонка, въпреки че Ореляно я нарича Ел Рио Мар- реката море, заради огромните и размери.

Никъде другаде в света не се среща по -разнообразна флора. Дърветата извисяващи се над 60м., не пропускат слънчева светлина и земята в незаблатената гора често наподобава килим от гниеща растителност. В блатистите райони храстите и дърветата като капок например имат здрави корени, които им помагат да оцелеят. Навсякъде разстланите на етажи клони гъмжат от живот- лиани, орхидеи и бромелии се съревновават за място сред горните клони, които подслоняват същества като маймуни, ленивци, колибрита, папагали ара, грамадни пеперуди и безброй прилепи.

В реката живеят каймани и водни костенурки, а също и морски крави и сладководни делфини. На сушата се срещат ягуари, ягуаранди, американски диви свине, тапири, капибари и броненосци. Това е домът на 2500 вида риби и над 1600 вида птици. Някой части на тропическите гори са природни резервати, включително национален парк Амазония, който граничи с река Тапажос в Бразилия и обхваща почти 10 000 кв.км. Но ако обезлесяването продължава с настоящето темпо, тази огромна джунгла, представляваща една трета от световните горски площи, ще изчезне до края на 21 век.