Някога, отдавна, през 1860 г. Френският изследовател Анри Муо, си проправя път през джунглите в Камбоджа като търси останки от древното им минало. И пред него неочаквано се появява масивен комплекс  от невероятно красиви каменни храмове. Храмове на 9 века, които са изоставени и напълно забравени от света. Защо и кой е построил тези прекрасни постройки? Малко по- малко започват да излизат доказателства, че комплексът е бил част от град, а градът е бил по- голям от средновековен Лондон през далечния 13-ти век. Най- великолепния град на света!100 километра дълъг и 10 км широк. Всеки ден по многобройните канали са се придвижвали камъни за изграждането на нови храмове, от 50 км разстояние. Градът е конструиран от два основни резервоара с вода, които са използвани и за пътища, с лодки. Резервоарите са конструирани на различни нива и така се е събирала водата през дъждовния сезон. Този древен град, с огромни размери е изграден от общите усилия на местното население, което е почитало кралят и желанията му като Божество, както и от робите които са използвани. Ангкор Ват, един от храмовете в комплекса е много по- голям от всяка позната ви катедрала, а кулите на комплекса- във формата на лотосови цветове са се извисявали много години преди катедралите в Европа. Толкова е прецизна обработката, че дори и сега е трудно да се повярва как са построили тази красота без лазери и модерни машини. Счита се, че Ангкор ват е мястото- мавзолей на крал Суриваяма. Когато е преоткрит през 1860г., никой от шепата монаси и селяни, които живеят наблизо не е знаел кой и защо го е построил, както и защо е изоставен. По стените и красивите резбовани камъни може да се проследи историята, културата и религията на една древна цивилизация. Интересно е, че освен на кхмерски език, надписите са и на санскрит- езикът на хинду монасите. От 6 в. Ангкор е столица на древната Кхмерска империя и до 15 век, 38 крале са управлявали от Ангкор. Империята е била огромна и се е разпростирала от Южен Виетнам до Лаос и от река Меконг до Източен Мианмар. През 8 век от иначе мирните и спокойни селяни в Камбоджа, се оформя една империя от ободиненито на малките кралства. Крал Джаваярман- крал на кралете е начело и определя Ангкор за столица на империята си, близо до Свещеното езеро Тонле Сап. Градът е построен в близост до езерото, тъй като климата на Камбоджа обещава 8 месеца суша и 4 месеца наводнения, при които езерото увеличава до 4 пъти площта си. И така те са имали скъпоценната течност вода, през цялата година, както и много, много риба. Другата важна храна за народът е бил оризът, а мястото до езерото е изключително благоприятно за отглеждане на ориз.  Джаяварман, както и всеки от императорите след него е приеман за жив Бог. По времето когато е строен Ангкор Ват, кхмерите са изповядвали индуизъм и комплексът е построен според структурата на свещената планина Меру и 5-те планиниски върха там. Ангкор Ват- най- големият религиозен комплекс в света, днес е под защитата на ЮНЕСКО. Някога кхмерската столица е била изключително богата, до храмът байон се е извисявал и кралският дворец, който не е запазен до днес, за съжаление, тъй като не е бил изграден от дърво. Китайски търговец разказва за живота в пътеписа си от 13 век и оттам може да научим много за живота в двореца- кралят е имал 5 жени и още харем с 300 наложници. Той пише в спомените си, че градът е имал 12000 човека население само на един от храмовете, 650 апсара танцюрки и около 80 000 човека в града, това е по времето когато Лондон е наброявал 30 000 души. Империята е живяла под строги закони- на избягалите роби са се режели ушите, а на крадците са ги замеряли с камъни. По- незначителните престъпления се наказвали с ампутиране на крайници. Икономиката на древната империя се е базирала на международната търговия, като основен партньор им е Китай, затова и се намират значителни останки от китайска керамика. И по непотни причини през 14 век, градът е напълно изоставен. Счита се, че това е станало заради избухналата война със Сиам- днешен Тайланд, войниците на Кхмерите са били напълно неподготвени и са се движели боси и без оръжие в джунглите. През 1438 г. Тайландците завземат Свещеният град и пленяват населението му, както и аристократите. Всички са преселени тогава в Тайланд и градът е изоставен, докато през 1860г по случайност го откриват. Счита се, че ключовият фактор за изоставянето на града е, че местните са спрели да вярват, че кралят им е Божество и да се прекланят пред него, след като той е пленен от Тайландците.