Фестивал на фенерите в Китай
Китайският новогодишен празник достига своя връх с Фестивал на фенерите (Yuan Xiao). Започнал преди повече от 2000 години, фестивалът е придобил много значения. Той съчетава древни духовни традиции, празнува като в семейна среда, така и като обществен празник. Някои го наричат също „истинският“ китайски ден на Свети Валентин. Включват се различни дейности като наблюдаване луната, отгатване на гатанки, пускане на фенери, танци с традиционни китайски лъвове и ядене на оризови топки.
Културно значение на Фестивала на фенерите
На първо място е време запазено за семейството в най – близък кръг. След това се посещават роднините, а съседите и всички – независимо от възрастта или пола – излизат на улицата, за да празнуват. Въпреки че Фестивалът на фенерите символизира събиране, това е и време за свобода.
В Древен Китай жените обикновено не са имали право да излизат от къщата. Но тази нощ те могат да се разхождат свободно, да палят фенери, да играят игри и да общуват с мъже. Дивите и романтични истории са причината, Фестивалът на фенерите да се нарича истинският китайски ден на Свети Валентин.
Фестивалът на фенерите има и религиозни аспекти. Той е важен обичай в древното китайско езичество, а също и в съвременния будизъм и културите на етническите малцинства.
Произход и история
Смята се, че фестивалът е започнал преди повече от 2000 години в династията Западна Хан. Император Ву е определил този ден за ритуали за поклонение на Тайи, един от суверените на Вселената.
Интензивните празненства започват след неговото управление при новият император Уен. Прави го национален празник по случай връщането на мирам като всяко домакинство трябвало да запалят свещи и фенери като символ на радост и щастие.
По късно и будистки император запазва традицията като се палят свещи за Буда на този ден. И двете събития се комбинират и в крайна сметка се превръщат във Фестивала на фенерите, който познаваме днес.
Странична информация
| Площ | 9 596 961 km² (на 4-то място) |
|---|---|
| Води | 2,8% |
| Климат | умерен субтропичен тропичен |
| Столица | Пекин |
| Най-голям град | Шанхай |
| Официален език | |
| Религия | атеизъм (73,56%) будизъм (15,87%) |
| Демоним | китаец |
| Население (2019) |  1 400 050 000[2](на 1-во място) |
| Население (2010) | 1 340 910 000 |
| Гъстота на нас. | 147 души/km² (на 83-то място) |
| Градско нас. | 61,4% (на 96-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа република |
| Председател | Си Дзинпин |
| Премиер | Ли Къцян |
| Организации | ООН, СТО, ШОС, APEC |
| История | |
| Ся | 2070 пр.н.е. |
| Първа имперска династия | 221 пр.н.е. |
| Република от | 1 януари 1912 |
| Основаване | 1 октомври 1949 |
| Първа конституция | 20 септември 1954 |
| Настояща конституция | 4 декември 1982 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2020) | 29,471 трлн. щ.д.[3] (на 1-во място) |
| БВП на човек (ППС) | 20 984 щ.д.[3] (на 67-о място) |
| БВП (ном., 2020) | 15,270 трлн. щ.д.[3] (на 2-ро място) |
| БВП на човек (ном.) | 10 873 щ.д.[3] (на 67-о място) |
| ИЧР (2018) | 0,758[4] (висок) (на 85-о място) |
| Джини (2018) |  46,7[5] (висок) |
| Прод. на живота | 76,7 години[6] (на 59-о място) |
| Детска смъртност | 8,6/1000[6] (на 36-о място) |
| Грамотност | 90,9[6]% (на 86-о място) |
| Валута | Китайски юан (CNY) |
| Други данни | |
| Часова зона | CST (UTC+8) |
| Формат на датата | гггг-мм-дд |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | CN |
| Интернет домейн | .cn |
| Телефонен код | +86 |
| ITU префикс | BAA-BZZ VRA-VRZ XSA-XSZ 3HA-3UZ |
| Мандаринският китайски език е официален езиков стандарт в страната, с изключение на Хонгконг и Макао, където се използва и кантонският китайски език. Китайският е съофициален с английския в Хонгконг и с португалския език в Макао. В автономните райони на страната китайският е съофициален и с много други малцинствени езици като уйгурски, монголски, тибетски и др. | |
