По време на управлението на инките, първите 3 дни на фестивала са започвали с огромна процесия, която тръгва от Кориканча- Инкският храм на слънцето в Куско. Празненествата са продължавали цели 9 дни. Шествието минавало през целия град Куско и завършвало в крепостта Саксайоман. Пред процесията тичали обикновенни хора и премитали улиците, обсипвали ги с цветя, за да бъде чисто и меко, за преминаващите после инка благородници.Събирали са се 25 000 човека, а най-важният момент е бил шествието на мумиите на древните инка управници, които са вадени от близките храмове. В древността е имало и масивна златна кула до Саксайоман, където управляващият Инка се е качвал, за да държи слово пред поданиците си. Жреците са благославяли хората и накрая цялата процесия се е връщала в Куско. Счита се, че на 4 ден от фестивала са се принасяли в жертва повече от 200 000 лами и алпака. А във времената на големи беди за империята като земетресения или чума , по 2 деца от всеки от 4-те краища на империята са били също така принасяни в жертва, за да умилостивят Боговете. По вътрешностите на заколени лами пък, жреците са гадаели какво ще носи годината за техният народ. Местната бира Чича, в 2 златни съда , единият от които ще е дарен на Инти- слънцето, а другият ще бъде изпит от аристократите. За първи път празникът е установен от Пачакути Инка Юпанки, един от най-великите владетели и завоеватели в историята на инкската империя. По време на царуването на Пачакути, Инкската империя се разрастнала изключително много. За първи път празникът е отпразнуван през 1412г., като Пачакути е приеман за син на Инти, а жена му е символизирала легендарната мама Окло. По този начин празникът за последно е празнуван през далечната 1535г., от един от последните инкски крале- Атахуалпа, точно година преди испанското завладяване. Католическата църква и испанските управници забраняват провеждането на шествията и дълго време празникът е празнуван скрито. Чак през 1944г., празнуването е възстановено от местния писател, актьор и режисьор- Фостино Еспиноза Наваро, с намерението опознавайки традициите си, местните хора да се почувстват горди, че са кечуа. Самият Наваро е участвал в шествията 12 год., преоблечен като висш инка аристократ. В днешно време, 24 Юни е денят, в който започват истинските атракции. Актьори, танцьори и певци се събират и правят възстановка на древните обичаи. Избират се измежду най- прочутите актьори кой ще изпълнява ролята на Сапа Инка и Мама Окло. Държат се речи и се пие от свещената царевична бира- чича. Сега единствено и само една лама се жертва за жертвоприношение, за да умилостивят Слънцето и да започнат дните да растат. Процесията на древните мумии също липсва. Хората танцуват навсякъде, има много различни постановки, които туристите могат да видят. Извършва се и церемониално гадаене по свещеното кока листо, каква ще бъде годината за местните жители.