Фестивалът на слънцето в Перу- Инти Райми

Инти Райми- най- известният фестивал на инките в Перу. Това е вторият най-многоброен фестивал в Южна Америка, след карнавалът в Рио и събира хиляди туристи всяка година. Всеки 24 юни, Куско се подготвя за най- зрелищния фестивал. Клипче от празненствата можете да видите
Най- таченият празник в Империята на инките е бил Инти Райми, който също е считан и за първият ден от Новата година по календара на инките. Фестивалът отпразнува завръщането на Слънцето по време на зимното слънцестоене и специалната връзка на Сапа инките- аристократите и жреците с обикновенните хора. Счита се, че през миналото празникът е бил съпровождан с множество човешки и животински жертвоприношения. В днешно време обаче, възстановката на празненствата е символични дарове и статуи. И всички тези дарове се счита, че са, за да бъде убеден Инти- или Слънцето да се завърне и да дарява на земята благословията си и жизнената си енергия.
По време на управлението на инките, първите 3 дни на фестивала са започвали с огромна процесия, която тръгва от Кориканча- Инкският храм на слънцето в Куско. Празненествата са продължавали цели 9 дни. Шествието минавало през целия град Куско и завършвало в крепостта Саксайоман. Пред процесията тичали обикновенни хора и премитали улиците, обсипвали ги с цветя, за да бъде чисто и меко, за преминаващите после инка благородници.Събирали са се 25 000 човека, а най-важният момент е бил шествието на мумиите на древните инка управници, които са вадени от близките храмове. В древността е имало и масивна златна кула до Саксайоман, където управляващият Инка се е качвал, за да държи слово пред поданиците си. Жреците са благославяли хората и накрая цялата процесия се е връщала в Куско. Счита се, че на 4 ден от фестивала са се принасяли в жертва повече от 200 000 лами и алпака. А във времената на големи беди за империята като земетресения или чума , по 2 деца от всеки от 4-те краища на империята са били също така принасяни в жертва, за да умилостивят Боговете. По вътрешностите на заколени лами пък, жреците са гадаели какво ще носи годината за техният народ. Местната бира Чича, в 2 златни съда , единият от които ще е дарен на Инти- слънцето, а другият ще бъде изпит от аристократите. За първи път празникът е установен от Пачакути Инка Юпанки, един от най-великите владетели и завоеватели в историята на инкската империя. По време на царуването на Пачакути, Инкската империя се разрастнала изключително много. За първи път празникът е отпразнуван през 1412г., като Пачакути е приеман за син на Инти, а жена му е символизирала легендарната мама Окло. По този начин празникът за последно е празнуван през далечната 1535г., от един от последните инкски крале- Атахуалпа, точно година преди испанското завладяване. Католическата църква и испанските управници забраняват провеждането на шествията и дълго време празникът е празнуван скрито. Чак през 1944г., празнуването е възстановено от местния писател, актьор и режисьор- Фостино Еспиноза Наваро, с намерението опознавайки традициите си, местните хора да се почувстват горди, че са кечуа. Самият Наваро е участвал в шествията 12 год., преоблечен като висш инка аристократ. В днешно време, 24 Юни е денят, в който започват истинските атракции. Актьори, танцьори и певци се събират и правят възстановка на древните обичаи. Избират се измежду най- прочутите актьори кой ще изпълнява ролята на Сапа Инка и Мама Окло. Държат се речи и се пие от свещената царевична бира- чича. Сега единствено и само една лама се жертва за жертвоприношение, за да умилостивят Слънцето и да започнат дните да растат. Процесията на древните мумии също липсва. Хората танцуват навсякъде, има много различни постановки, които туристите могат да видят. Извършва се и церемониално гадаене по свещеното кока листо, каква ще бъде годината за местните жители.


Площ | 1 285 216 km²; (на 19-о място) |
---|---|
Води (%) | 0,41 |
Климат | тропичен и екваториален |
Столица | Лима |
Най-голям град | Лима |
Официален език | испански |
Религия | Римокатолицизъм |
Демоним | перуанец |
Население (2020) | 32 824 358; (на 44-то мяс. |
Население (2018) | 32 162 184 |
Гъстота на нас. | 22,9 души/km²; (на 198-о място |
Градско нас. | 78,3%; (на 49-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна президентска република |
Президент | Мартин Визкара |
Вицепрезидент | вакантно |
Организации | ООН |
История | |
Пристига първа експедиция, водена от Пизаро | 1531г. |
Пизаро основава Лима | 1535г. |
Аржентинецът Хосе де Сан Мартин осовбождава Перу от испанците | 1821г. |
Конфедерация с Боливия | (1836 – 1839) |
диктатура на президента Рамон Кастиля | (1845 – 1851; 1855 – 1862) |
Чили откъсва провинцията Тарапака след Тихоокеанската война | (1879 – 1883) |
Икономическа криза и протести | 1990-2000г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2020) | $ 505,450 млрд. (на 36-о място |
БВП на човек (ППС): | $ 15 399; (на 85-о място |
БВП (ном., 2020) | $ 240,175 млрд. (на 41-во място |
БВП на човек (ном.) | $ 7317; (на 80-о място |
ИЧР (2018) | 0,763 (висок); (на 82-ро място) |
Производство и износ | мед, злато, цинк, текстил, химикали, фармация, риба, птичи тор |
Прод. на живота | 76,29 години |
Детска смъртност | 14,3/1000; (на 134-то място |
Грамотност | 94,2%; (на 100-о място) |
Валута | Сол (PEN) |
Други данни | |
Часова зона | PET (UTC-5) |
Формат на датата | мм-дд-гггг |
Авт. движение | дясно |
Код по ISO | PE |
Интернет домейн | .pe |
Телефонен код | +51 |
ITU префикс | OAA-OCZ; 4TA-4TZ |