Фуджи- Свещената мъжка планина

Елегантният конус на най-високата планина в Япония винаги е вдъхвал уважение и преклонение.
Връх Фуджи е един главните символи на страната на изгряващото слънце. Огромният му конус, обвит в снегове през по-голямата част от годината, се извисява самотен и грациозен над равнините зад тихоокеанското крайбрежие на остров Хоншу.
Притегателната сила на Фуджи не е само в масивната му и самотна елегантност. Тя се крие и във факта, че планината постоянно се променя: светлините и настроенията и се менят, краищата на неравното и снежно наметало се спускат и издигат по склоновете, а облаците често затъмняват върха. И въпреки, че много писатели са възхвалявали геометричната прецизност на конусовидния връх Фуджи, друга част от планината е необикновенно привлекателна поради лекото нарушаване на перфектната симетрия. Съществува слабо различие в начина, по който склоновете ѝ се издигат нагоре и се срещат в неравна хоризонтална линия вместо в една точка.

Билото с неравни очертания е всъщност вулканичен кратер, тъй като високият 3776 м. връх е активен вулкан. Тази масивна планина с обиколка 125км в основата си е изградена от лава и пепел. Първите сведения за изригване датират от 800г. и оттогава следват още няколко до последното му изригване през 1707г. Тогава черна пепел покрива улиците на Токио, който се намира на 96км.
Японците често наричат планината – Фуджи-”сан”, което е обръщение към уважаван човек. Местните жители на Япония – айну, я считали за свещена, а една от теориите за името на Фуджи е, че произхожда от Айну думата за огън – “фучи”. Тя е почитана както от будистите, така и от последователите на шинтоизма – японска религия, според която особенно важни са природата и духовете на предците. Фуджико- обществото на Фуджи е религиозна секта, отдадена на планината. Основана е през 1558г. и има много последователи в наши дни.

Будистки художници често изобразявали пейзажа край езерото Кавагучи, в чиито спокойни води се отразява върхът. Езерото е едно от петте разположени в район с гори, потоци и водопади и оттам Фуджи се вижда с цялото си великолепие. Заедно с близкото крайбрежие, планината, езерата и горите са част от национален парк с годишна посещаемост от 80 млн.туристи, равни на 2/3 от населението на Япония. От тях ежегодно поне 250 000 души изкачват планината. В продължение на векове тя е място за мъже поклонници, а до 1868г. е било забранено жени да изкачват Фуджи. Всеки поклонник носел по един камък като символ на понасяне на товара на греха, за да облекчи човечеството.
Повечето посетители пристигат през юли и август, когато по билото има малко сняг и се изкачват до върха по един от шестте установени маршрута. Сред тях се срещат и облечените в бяло последователи на Фуджи-ко. Туристи и поклонници прекосяват гори с борове и лиственици, с нацъфтели през пролетта черешови дървета и азалии и достигат до високите, брулени от ветрове хълмове, където растат само най-издръжливите храсти. Изкачването е трудно, времето постоянно се променя и към върха става доста студено. Там дори през август температурите са около 6 градуса.

В последната отсечка нагоре пътеките минават през осеяни с големи, заоблени камъни склонове, чак до ръба на кратера. Той образува неправилна окръжност и от него излизат 8 върха – осемте венчелистчета на Фуджи, които му придават формата на раковина. Високият 700 м.кратер също е почитан и е известен под името Най-ин- светилището.
Много туристи предприемат дългото изкачване през нощта и достигат върха навреме, за да наблюдават изгрева. В последните минути на хладните летни нощи скритото все още слънце закратко хвърля в морето великолепни пурпурни, медни и червени отблясъци, преди да поеме по пътя си към хоризонта. С появяването на светлината панорамата над езерата и горите към крайбрежието става незабравима, а един писател я оприличава на “криволици с четката, докоснати от няколко мазки с пурпурно мастило”. Междувременно на този фон триъгълната сянка на свещената японска планина започва да пълзи през страната.
Разгледайте нашата програма за Япония с изкачване на Фуджи – сан тук.
Площ | 377 972 km² (на 61-во място) |
---|---|
Води (%) | 0,8 |
Климат | умерен тропичен мусонен |
Столица | Токио |
Най-голям град | Токио |
Официален език | |
Религия | шинтоизъм будизъм |
Демоним | японец |
Население (2019) | ![]() (на 11-о място) |
Население (2015) | 127 094 745 |
Гъстота на нас. | 335 души/km² (на 24-то място) |
Градско нас. | 91,8% (на 15-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
Император | Нарухито |
Министър-председател | Йошихиде Суга |
Организации | ООН |
История | |
Основаване | 660 г. пр.н.е. |
Японска империя | 29 ноември 1890 |
Конституция | 3 май 1947 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2020) | ![]() (на 4-то място) |
БВП на човек (ППС) | ![]() (на 28-о място) |
БВП (ном., 2020) | ![]() (на 3-то място) |
БВП на човек (ном.) | ![]() (на 22-ро място) |
ИЧР (2018) | ![]() (на 19-о място) |
Джини (2015) | 33,9[3] (среден) (на 78-о място) |
Прод. на живота | 84,5 години (на 2-ро място) |
Детска смъртност | 2,5/1000 (на 85-о място) |
Грамотност | 99% (на 18-о място) |
Валута | Японска йена (JPY) |
Други данни | |
Часова зона | JST (UTC+9) |
Авт. движение | ляво |
Код по ISO | JP |
Интернет домейн | .jp |
Телефонен код | +81 |
ITU префикс | JAA-JSZ 7JA-7NZ 8JA-8NZ |