Големият дворец в Банкок

Най- добрият начин да се стигне до комплекса на Големия дворец е по река Чао Прая. Той заедно с Ват Пра Каев- храмът на изумрудения Буда заема пространство от почти 10 хектара от равнината, осветена за тази цел още през 11 век. Комплексът е заобиколен от бяла стена, която с нищо не подсказва за невероятния интериор на манастира.
Големият дворец не се използва от краля като жилище, а само за официални церемонии. Четирите постройки на архитектурния ансамбъл не са отворени за посещение на туристи, но можете да се насладите на техния красив екстериор. Най- голямата от тях- Тържествената зала в Големия дворец, е построена от английски архитекти в края на 80-те год. на 19в.
Имайте предвид, че за да ви допуснат в Кралския дворец трябва да сте облечени прилично, да не се вижда разголена кожа- нито голи колене, нито рамене. Няма да ви допуснат и ако сте със сандали, хубаво е да сте със затворени обувки. Спазвайте и всичко правила в Двореца, изключително важно е да се уважава религията на местните.
Човек винаги се изненадва при първото си посещение в храма на Изумруденият Буда. Цветовете, използвани от привържениците на теравадския будизъм, са червено, зелено, оранжево и жълто. Те са съчетани с позлата, мотиви с лотосови пъпки и колони , инкрустрани с блестящи мозайки. Ступите са позлатени, а стръмно спускащите се покриви са покрити с ярко оранжеви и зелени керемиди. Цялата тайландска версия на Рамаяна е разказана в майсторски изпълнени стенописи във вътрешността на сградата.
Статуята на изумрудения Буда е дребна в сравнение с множество други прочути негови скулптури в страната, но въпреки това е от изключително значение. Нейният произход е забулен в тайни и за първи път за статуята се съобщава в Чианг Рай през 15 век. Лаотиански нашественици я преместват в Луанг Прабанг, а по- късно във Виентян, но тя е открита и върната в Тайланд през 18век от Рама Първи, основателят на управляващата днес династия Чакри. Скулптурата се намира високо над земята в стъклена витрина в огромното светилище, построено специално за нея.


Площ | 513 120 km²; (на 50-о място) |
---|---|
Води (%) | 0,4 |
Климат | субекваториален |
Столица | Банкок |
Най-голям град | Банкок |
официален език | тайски език |
Религия | будизъм (94,50%); ислям (4,29%) |
Демоним | тайландец |
Население (2019) | 69 758 935; (на 20-о мяст |
Население (2010) | 64 785 909 |
Гъстота на нас. | 128 души/km²; (на 88-о |
Градско нас. | 51,4%; (на 128-о място) |
Управление | |
Форма | конституционна монархия |
Крал | Маха Ваджиралонгкорн |
Парламент | двукамарен |
Организации | ООН |
История | |
Първи крал на Сиам, след разпада на империята на кхмерите | 13 век |
Тайланд- единствена, неколониална държава в Югоизточна Азия | 1896г. |
Преход от абсолютна към конституционна монархия | 1932г. |
Сиам се преименува на Тайланд | 1939 г. |
Втората Световна война на страната на Тристранния пакт | 1939г. |
Крал Рама 9- управлява страната и е гарант на мира | 1946г. |
Страната е позната като Сиам до 1939г. и периода 1945-49г. Преименува се на Тайланд през 1949г официално | 1949г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2019) | $1,390 трлн |
БВП на човек (ППС): | $20 474 |
БВП (ном., 2020) | $516 млрд |
БВП на човек (ном.) | $7607 |
ИЧР (2018) | 0,765 (висок); (на 77-о място) |
Производство и износ | Голямо значение има селското стопанство, производство на ориз, царевица, отглеждат се много биволи. Износа е основно бижута, автомобили, компютри, каучукуви изделия. |
Прод. на живота | 76,9 години; (на 53-то мяс |
Детска смъртност | 9,1/1000; |
Грамотност | 92,6%; (на 77-о място) |
Валута | тайландски бат |
Други данни | |
Часова зона | UTC +7 |
Формат на датата | мм-дд-гггг |
Авт. движение | ляво |
Код по ISO | TH |
Интернет домейн | .th |
Телефонен код | +66 |
ITU префикс | E2A-E2Z; HSA-HSZ |