Легендата разказва, че Сапайас живели много спокойно и щастливо, в постоянен мир. Един ден обаче изригнал вулкан и разрушил този перфектен техен свят. Техните съседи Карис били принудени да напуснат земите си заради бедствието и поблазнени от богатствата на съседите си те със сила завладели територията. Сапайас моментално били превърнати в роби и дълги години те работели за господарите си без да промълвят и дума. Всички не изричали и дума с изключение на един млад мъж, на име Чоке, който произхождал от управниците Сапайас и който не се отказал да се бори за свободата на народа си. Той бил сигурен, че Боговете няма да оставят така тази несправедливост. И наистина Боговете наблюдавали отгоре и били впечатлени от смелостта му. Един от тях- Бог Пачакамак се преобразил в бял кондор и слезнал на земята да се срещне с младият мъж. За награда той му показал къде са скрити семената на едно растение- картоф, по това време то все още било непознато на човечеството. Тогава Сапайас започнали тайно да заместват реколтата с киноа и боб, които били само за господарите и да засаждат на тяхно място картофи. Няколко месеца минали и картофът започнал да цъфти и господарите Карис веднага се втурнали да събират листата и цветовете му. За робите останали само семената и те с изненада установили колко големи и вкусни се оказали те. Много скоро тези от Карис господарите, които били яли от листата или плодовете на картофа се разболяли или умряли. Тогава Сапайас и организирали бунта си и успели да прогонят нашествениците. А Чоке бил избран за новият Управник и той донесъл много години на мир и справедливост, а картофите се отглеждали като свещени, дар от Боговете.