Интересни факти за Индия: част първа

Facebook
X
Telegram
LinkedIn
Pinterest

Още за четене

Индия е земя на несравнимо многообразие. Тя винаги е пленявала както пътешественици, така и учени със своята жизнена култура, богата история и динамични пейзажи. 

Индия е дом на над 1,3 милиарда души, включващи безброй етнически групи, езици и традиции. Всеки регион може да се похвали със своите уникални обичаи и празници, от колоритните фестивали Холи и Дивали до спокойните практики на йога и медитация. Тази културна мозайка предлага завладяващо изживяване за всеки, който иска да разбере човешкия гоблен.

Историята на Индия обхваща хиляди години, белязана от възхода и падението на могъщи империи като Маурите, Гуптите и Моголите. Архитектурните чудеса, включително емблематичния Тадж Махал, древните храмове на Кхаджурахо и величествените крепости на Раджастхан, служат като свидетелства за славното минало на страната. 

Предлагаме Ви кратко ръководство, ако сте решили да посетите тази уникална страна:

1. Защо индийците се хранят с ръце?

Храненето с ръце е част от културата на Индия. Практиката произхожда от аюрведичните учения, според които всеки един от нашите пръсти е продължение на един от петте елемента. Чрез палеца идва пространството. Чрез показалеца – въздуха. Чрез средния пръст – огъня. Чрез безименния – водата и чрез кутрето – земята. Храненето с ръце изисква „сключване“ на всички пръсти в едно цяло. Това се счита, че подобрява нашето съзнание за вкуса на храната, която ядем. По този начин „храним“ не само тялото, но и ума си. Чрез докосването на храната се създава физическа и духовна връзка с нея. Счита се, че този вид хранене има и няколко ползи за здравето като подобряване на храносмилането например. Този вид консумиране на храна се нарича „съзнателно хранене“.

При покана в дома на индиец храненето с ръце се приема като знак на уважение към домакина и боговете. Въпреки това има и правила, които трябва да се спазват. В Южна Индия например се счита за невъзпитано да се използва цялата длан за хранене. Според етикета трябва да се използват само върховете на пръстите. Също така храненето трябва да се извършва с дясната ръка, тъй като лявата се счита за нечиста и се използва само за „нечисти“ дейности. За по-течни ястия се ползва и лъжица, но като цяло приборите са основно за сервиране и приготвяне на храната.

Често пъти в страната се използва и хлябът като прибор. Той е неразделна част от ежедневието на индийците, а разнообразието от видове е много по-голямо от колкото предполагаме. Част от тях са: „нан“ (नान) и „роти“ (रोटी- оригиналния индийски хляб). Това са най-популярните видове хляб в страната. Има също и апам (अप्पम) – вид южноиндийска палачинка, приготвена с ферментирало оризово тесто и кокосово мляко, както и бaти (बाटी) – твърд, безквасен хляб, приготвян в Мадхя прадеш и в пустинните райони на Раджастхан.

  1.     Колко сезона има според индуисткия календар?

Сезоните в Индия се определят главно от мусоните. Най-грубо се разграничават два сезона – лято и зима. Лятото е горещо, а зимата хладна с рядко падащи под нулата температури в по-голямата част от територията на страната.

Летният сезон в по-голямата част от индийските територии е по-продължителният и обхваща месеците от март до септември включително. Той започва с горещ сух период. Тогава температурите рязко се повишават, атмосферното налягане над сушата в Индия започва да спада. До края на периода се достигат най-високите в рамките на годината температури. Горещият сух период е най-горещото в Индия време от годината. Характерни за периода конкретно за района на западните части на Северна Индия са прашните бури, които се предизвикват от проникващи откъм Пакистан горещи сухи ветрове. Разразяват се обичайно към средата на деня и утихват към залез слънце.

В Южна и Североизточна Индия през този период падат дъждове, придружени с краткотрайни бури, известни като предмусонни и често наричани „мангови“, тъй като имат благоприятно значение за отглеждането на реколтата от плода манго.

Горещият сух период е следван от горещ влажен период, който покрива останалата част от лятото – месеците от юни до септември включително. Това е най-дъждовното време през годината за голяма част от страната. Дъждовният период е времето на летния мусон, който нахлува над индийските земи и носи обилни валежи.

Зимният сезон в по-голямата част от индийските територии е преобладаващо сух и с температури над нулата. За голямата част от страната периодът се характеризира с високи дневни температури, ясно време и приятни нощи. Това са най-безпрашните месеци в годината. От декември настъпва периодът на зимния мусон, който носи сухо време.

Месеците от декември до февруари включително са същинската зима – предимно суха и хладна с температури далеч по-високи от обичайните за нашите ширини зимни стойности.

  1.     Какво означава поздравът „Намасте“?

„Намасте“ (नमस्ते) е поздрав за „здравей“ и „чао“. Той се използва почти в цяла Индия и означава „покланям се на/почитам божественото във Вас“. Изпълнява се като се притиснат дланите с пръсти, сочещи нагоре, и поздравяващият се покланя леко и се усмихва. Възприето е по-младите първи да поздравяват след което възрастните да отвърнат. Този поздрав придобива по-широка популярност през епидемията Covid-19, тъй като по този начин се избягва всякаква близост и докосване със събеседника.

4. Още няколко важни поздрава:

„Сат шри акал“ (सत श्री अकाल) се използва основно на сикхски религиозни шествия от общността на сикхите и най-вече от хората, живеещи в Панджаб. Фразата може да бъде грубо преведена като „Бог е истината“.

В Раджастхан хората се поздравяват, искайки прошка, с думите „Кхама гхани“ (खम्मा घणी). Думата „кхама“ е разговорна версия на „кшама“ и означава „прошка“, а „гхани“ носи значение на „много“.

„Адаб“ (आदाब) се използва най-вече от урду говорящата мюсюлманска общност. Изказването на думата е придружено и от жестове. Поздравяващият повдига дясната си ръка с дланта нагоре и приближава върховете на пръстите до челото си.

Интересен факт е, че в северните и централните части на Индия има много форми на поздрави, които се основават на религията и вярванията на местните жители. Така например се използват имената на богове и богини – вероятно с цел да се поддържа връзка с „Всемогъщия“.

5.   Съществува ли още кастова система в Индия?

В Индия ще видите хора, които значително се различават един от друг по начин на живот и държание. Това е така, защото все още се наблюдава разграничение на касти в страната. Счита се дори, че индийската кастова система е най-дълго оцелялата социална йерархия в света. Според чл.16 от Конституцията на Република Индия всеки трябва да бъде считан за равен и не трябва да бъде подлаган на дискриминация. Според чл.17 се забранява употребата на термина „недокосваеми“. Въпреки че след извоюването на Независимостта Индия цели равенство, дори и в днешно време варновата йерархия отразява ценностна скала. Тя служи за ценностна ориентация на обществото.

Разделението според индийската кастова система е на четири категории. Те са брахмани (свещеници и учители), кшатрии (войни и владетели), вайши (търговци и земеделци) и шудри (слуги и селяни) .

Поверието гласи, че те са произлезли от части на тялото на бог Брахма – богът на сътворението. Брахманите били „родени“ от устата на бога, кшатриите – от ръцете, вайшите – от бедрата, а шудрите от стъпалата. Извън кастовата система попадат племенните групи (адиваси) и далитите. Те са известни като „недокосваемите“. Считат се за нечисти от самото си раждане и изпълняват работи, които традиционно се считат за „нечисти“ или изключително мъжки, и то за много малко заплащане.

Страната полага усилия, за да могат да се подобрят социално-икономическите условия за живот.

6. Колко езика се говорят в Индия?

Етническият състав на населението на Република Индия е разнороден, но доминират две основни големи групи. Те са индоарийската и дравидската. Те заедно съставляват над 90% от индийското население. Около 70% спада към индоарийската група. Спадащите към индоарийската група говорят индоевропейски езици. Това са асамски, бенгалски, догри, гуджаратски, хинди, кашмирски, конкански, майтхилски, маратхски, непалски, одия, панджабски, санскрит, синдхски, урду.

Тези към дравидската група говорят дравидски езици. Това са езиците: канада, малаялам, тамилски, телугу. Регистрирани са над 1600 индийски езика и диалекти, но в конституцията на страната като основни са вписани 22. Редица от тях са национални езици на отделните индийски щати.

Официален държавен език в Индия е хинди и е избран за такъв като майчин език на най-голяма част от индийското население. Английският език има статут на помощен или втори официален език в страната. Населението предимно от южните щати се противопоставя срещу идеята за бъдещо налагане на хинди като национален език в страната, затова английският служи като обединяващ фактор. 

С началото на 21 век навлиза и нов език “Hinglish”. Той е продукт на икономическия бум, който страната преживява през последните десетилетия. Известен е като “езика на глобализацията”, “езика на младото поколение” и “езика на градския елит”. Той все повече навлиза в музиката, масмедиите и боливудското кино. Привлича и академичния терен и поставя въпроси, свързани с функционирането на езика по отношение на социален статус и образователен ценз на населението. Самото мислене на много от индийците в редица ситуации може да се определи като “хибридно” и може би тъкмо това поражда “многоезичното мислене”. То е в основата на феномена “хинглиш”. Грубо казано това представлява смесване на хинди фрази с английски или превключване от един език на друг в рамките на комуникацията.

7. Кои са най-важните думи и изрази, които трябва да знаем при пътуване в Индия?

Винаги е полезно да се знаят по няколко думи на местния език преди да се посети дадена страна. Това без съмнение прави добро впечатление и помага в много ситуации. Затова ви представяме най-основните думи и изрази, които трябва да знаете преди да предприемете пътуване към Индия.  

За да кажем „не“ на хинди използваме „нахи“ (नहीं), а за да кажем да – „хаа“ (हाँ). „Благодаря“ на хинди е „дханяваад“ (धन्यवाद!). „Няма защо/няма нищо“ се казва„кой бат нахи“ (कोई बात नहीं). За „здравей/те“ и „чао“ се използва „намасте“ (नमस्ते). За довиждане използваме „фир миленге“ (फिर मिलेंगे). За „не говоря хинди“ – „ме хинди нахи болта“ (मैं हिन्दी नहीं बोलता / за м.р, ед.ч); „ме хинди нахи болти“ (मैं हिन्दी नहीं बोलती / за ж.р, ед и мн.ч).

Числата до 10 на хинди са „ек“, „до“, „тин“, „чар“, „панч“, „чхе“, „саат“, „аат“, „нау“ и „дъс“. 

Замечтахте ли се за Индия? Вашето дългоочаквано пътешествие може да стане реалност. Вижте наашта програма тук –> линк

 

 

 

 

За повече информация се свържете с нас на: +359 899 913627 или ни пишете на: voyagebt@gmail.com

Енигматичният свят на гейша и майко

Въпреки тяхното световно признание, много от тези очарователни фигури остават забулени в мистерия и погрешни схващания.  В този блог ще изследваме историята,