Киноа- забравената свещена храна на инките

 
В планините на Андите и сега киноата е един от най- важните източници на протеин и то протеин с изключително високо качество, който много често измества месото като източник на протеин в диетата. Макар че сме свикнали да мислим за нея като за зърнена култура, тя е пвседозърнена култура, от семейството на спанака. Полетата от цъфнала киноа наистина са радост за очите- те стигат до човешки ръст, а пък цветовете са от жълто, червено, лилаво, една наистина много красива гледка.

Перуанците измиват много хубаво киноата, като хубаво я търкат между пръстите си, за да падне обвивката, която прави вкуса и горчив. В Андите тя е използвана за ястия, но и за направата на Чича- бирата на инките. Тази напитка е била изключително важна, тя е в основата на сключването на договори между местните лордове, без пиенето на чича като церемония нищо не е можело да се случи. Археологическите разкопки доказват, киноа заедно с царевицата и боба са били част от ежедневното меню на Инки, ацтеки и маи, допреди идването на испанските конкистадори. И докато бобът, царевицата и картофите се разпространяват изключително много по целия свят последните 500г., то киноата- свещеното зърно изпада в забвение.

След покоряването на империята, Франсиско Пизаро започва масово да заличава всичко, което е уникално и типично за местната култура, затова и полетата с киноа и амарант е заповядано да бъдат изкоренени, а на тяхно място за засети зърнени култури от Европа- жито, ечемик, овес, грах и боб. А селяните вместо да се занимават със земеделие, били принудени да работят в златните и сребърните мини. И така киноата останала да се отглежда само от местните кечуа и аймара народи, докато през 1970 г.била отново преоткрита за света. За инките киноата била толкова важна, че я считали за свещена. На езикът кечуа киноа означава и зърното майка. Някога сам имперсторът със златно острие е забивал в земята и сам засаждал първото семенце киноа за новата реколта. Религиозните фестивали са се изпълнявали с даряване на киноа във фонтан от злато на Инти- богът на Слънцето. Със специално златно сечиво се е правила първата копка на земята при засаждането на киноа и дрените инки са боготворяли киноата като първоначалник на града Куско. Киноата цъфва и в най- оскъдните и трудни условия, които предлагат Андите и успешно преживява нощните измръзвания, последвани от дневните горещини от 40 градуса. Вирее на височини от 3600м., с недостатъчен кислород и бедна почва и една от малкото култури, които издържат на такива условия. Дори и сега местните с голяма гордост празнуват събирането на реколтата от киноа. Има специален ритуал и много празненства. С церемонията се показва голямото уважение към Пачамана, основната Богиня във вярванията на Андинските общности. Пачамама или това е Богинята Земя, която дава плодородие. Тя е била съпругата на Пачакамак, а техните деца са Инти- Богът слънце и Кия- Богинята Луна. Заедно те формират и 4- те най- важни принципи във вярванията на народите от Андите. Вода, земя, слънце и луна.

Има легенда как е дошла киноата на земята, на народа Аймара- който живее около Титикака. Легендата разказва, че Аймара можели да говорят със звездите и един ден една звезда решила да слезе на земята, запленена от един младеж аймара. Те много време си приказвали, но накрая тя трябвало с огромна мъка да се върне в небето защото била дъщеря на небесата. Тогава момчето Аймара решило то да я открие и на крилете на най- добрия си приятел- кондора от Андите то се издигнало към небесата. И те много дълго време живели заедно. Тя го глезила и хранила с храната на Боговете- зърно, наречено киноа. Един ден обаче, момчето пожелало да се върне на земята, за да види родителите си, за които му било много мъчно. На сбогуване звездата му дарила и зърното киноа- храна на боговете, за да направи по- лесен живота на хората. Оттогава и тя става основна храна за много от народите в Андите. Дълго време е гледано с голямо пренебрежение към всичко, което е било свързано с местните традиции, в това число и киноата. Сега вече тя отново е тачена като храна, даряваща живот.

В медицината листата, цветовете и семената на киноа се употребяват за лекуване на рани, срещу подуване, зъбобол и инфекции на уринарния тракт. При костни наранявания, вътрешно кървене и влиза в състава на репелентите срещу насекоми.
Като храна- изключително е богата на протеин и се дава и на хора и на животни.
 
 
Разгледайте програмата ни за Перу тук
Програмата Перу и Боливия- тук
Програмата Перу, Аржентина и Бразилия- тук
Площ‎1 285 216 km²; (‎на 19-о място‎)
Води (%)0,41
Климаттропичен и екваториален
СтолицаЛима
Най-голям градЛима
Официален език
испански
РелигияРимокатолицизъм
Демонимперуанец
Население (2020)32 824 358; (на 44-то мяс.
Население (2018)32 162 184
Гъстота на нас. 22,9 души/km²; (на 198-о място
Градско нас.78,3%; (на 49-о място‎)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентМартин Визкара
Вицепрезидентвакантно
ОрганизацииООН
История
Пристига първа експедиция, водена от Пизаро1531г.
Пизаро основава Лима1535г.
Аржентинецът Хосе де Сан Мартин осовбождава Перу от испанците1821г.
Конфедерация с Боливия(1836 – 1839)
диктатура на президента Рамон Кастиля (1845 – 18511855 – 1862)
Чили откъсва провинцията Тарапака след Тихоокеанската война(1879 – 1883)
Икономическа криза и протести1990-2000г.
Икономика
БВП (ППС, 2020)
 $ 505,450 млрд. (на 36-о място
 
БВП на човек (ППС):$ 15 399; (на 85-о място
БВП (ном., 2020)$ 240,175 млрд. (на 41-во място
БВП на човек (ном.) $ 7317; (на 80-о място
ИЧР (2018)0,763 (висок); (на 82-ро място‎)
Производство и износмед, злато, цинк, текстил, химикали, фармация, риба, птичи тор
Прод. на живота76,29 години

Детска смъртност
14,3/1000; (на 134-то място
 
Грамотност94,2%; (на 100-о място‎)
ВалутаСол (PEN‎)
Други данни
Часова зона PET (UTC-5‎)
Формат на дататамм-дд-гггг
Авт. движениедясно
Код по ISOPE
Интернет домейн.pe
Телефонен код+51
ITU префикс OAA-OCZ; 4TA-4TZ