След покоряването на империята, Франсиско Пизаро започва масово да заличава всичко, което е уникално и типично за местната култура, затова и полетата с киноа и амарант е заповядано да бъдат изкоренени, а на тяхно място за засети зърнени култури от Европа- жито, ечемик, овес, грах и боб. А селяните вместо да се занимават със земеделие, били принудени да работят в златните и сребърните мини. И така киноата останала да се отглежда само от местните кечуа и аймара народи, докато през 1970 г.била отново преоткрита за света. За инките киноата била толкова важна, че я считали за свещена. На езикът кечуа киноа означава и зърното майка. Някога сам имперсторът със златно острие е забивал в земята и сам засаждал първото семенце киноа за новата реколта. Религиозните фестивали са се изпълнявали с даряване на киноа във фонтан от злато на Инти- богът на Слънцето. Със специално златно сечиво се е правила първата копка на земята при засаждането на киноа и дрените инки са боготворяли киноата като първоначалник на града Куско. Киноата цъфва и в най- оскъдните и трудни условия, които предлагат Андите и успешно преживява нощните измръзвания, последвани от дневните горещини от 40 градуса. Вирее на височини от 3600м., с недостатъчен кислород и бедна почва и една от малкото култури, които издържат на такива условия. Дори и сега местните с голяма гордост празнуват събирането на реколтата от киноа. Има специален ритуал и много празненства. С церемонията се показва голямото уважение към Пачамана, основната Богиня във вярванията на Андинските общности. Пачамама или това е Богинята Земя, която дава плодородие. Тя е била съпругата на Пачакамак, а техните деца са Инти- Богът слънце и Кия- Богинята Луна. Заедно те формират и 4- те най- важни принципи във вярванията на народите от Андите. Вода, земя, слънце и луна.