Куско- пъпът на света

Куско е високопланинско селище, на височина 3500 м., разположено в югоизточно Перу, недалеч от долината Урубамба, Свещената долина в Андите. Градът е археологическата столица на Южна Америка и най-старият населяван и досега град на континента. Макар че официално основите му са положени през 1534г. от Франсиско Пизаро, селището има много по-стара история. Според една легенда през 12 в. богъ на слънцето Инти накарал първия инка Манко Капак- син на слънцето да открие “госко”- пъпът на света. Според по-късните поколения той именно основал град Куско, превърнал се в оживена столица на най-голямата империя в Западното полукълбо. След като го разграбват испанците започват изграждането на нов град върху основите на старата столица на инките. те заменят езическите храмове с християнски църкви, а дворците- с колониални резиденции. Голямото земетресение през 1950г. обаче разрушава много от старинните испански сгради, докато постройките от времето на инките оцеляват.
Смесената архитектура на града, останките от двореца на инките, Храмът на слънцето, храмът на девиците и многобройното индианско население кечуа, потомци на инките, тълпящо се по покритите с камък улици на Куско, представляват живото наследство от славната предколумбова империя. Ако дойдете тук, трябва непременно да отидете на еднодневна екскурзия до невероятните останки от Мачу Пикчу, смятан за зимна резиденция на легендарния водач на инките Пачакути. Дотам може да се стигне пеша по пътеката на инките или с транспорт. Пътьом ще видите и крепостите Ойантайтамбо и Саксайоман. Ако останете в града посетете катедралата, където е събрана най-голямата колекция от произведения на колониалното изкуство. Катедралата е свързана с църквата Ел Тринто, 1536г.- най-старият християнски храм в Куско. В дясно от нея е църквата Хесус Мария, 1733г. Основаната част от сградата е издигната на мястото на двореца на бога на инките Виракоча, като за строежа и са използвани каменни блокове, отмъкнати от Саксаюман.


Площ | 1 285 216 km²; (на 19-о място) |
---|---|
Води (%) | 0,41 |
Климат | тропичен и екваториален |
Столица | Лима |
Най-голям град | Лима |
Официален език | испански |
Религия | Римокатолицизъм |
Демоним | перуанец |
Население (2020) | 32 824 358; (на 44-то мяс. |
Население (2018) | 32 162 184 |
Гъстота на нас. | 22,9 души/km²; (на 198-о място |
Градско нас. | 78,3%; (на 49-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна президентска република |
Президент | Мартин Визкара |
Вицепрезидент | вакантно |
Организации | ООН |
История | |
Пристига първа експедиция, водена от Пизаро | 1531г. |
Пизаро основава Лима | 1535г. |
Аржентинецът Хосе де Сан Мартин осовбождава Перу от испанците | 1821г. |
Конфедерация с Боливия | (1836 – 1839) |
диктатура на президента Рамон Кастиля | (1845 – 1851; 1855 – 1862) |
Чили откъсва провинцията Тарапака след Тихоокеанската война | (1879 – 1883) |
Икономическа криза и протести | 1990-2000г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2020) | $ 505,450 млрд. (на 36-о място |
БВП на човек (ППС): | $ 15 399; (на 85-о място |
БВП (ном., 2020) | $ 240,175 млрд. (на 41-во място |
БВП на човек (ном.) | $ 7317; (на 80-о място |
ИЧР (2018) | 0,763 (висок); (на 82-ро място) |
Производство и износ | мед, злато, цинк, текстил, химикали, фармация, риба, птичи тор |
Прод. на живота | 76,29 години |
Детска смъртност | 14,3/1000; (на 134-то място |
Грамотност | 94,2%; (на 100-о място) |
Валута | Сол (PEN) |
Други данни | |
Часова зона | PET (UTC-5) |
Формат на датата | мм-дд-гггг |
Авт. движение | дясно |
Код по ISO | PE |
Интернет домейн | .pe |
Телефонен код | +51 |
ITU префикс | OAA-OCZ; 4TA-4TZ |