Национален парк Паракас- Перу

Ballestas Islands, Paracas, Peru

Националният парк Паракас в Перу е рай за морските лъвове, защитавайки огромен брой от тях по брега на Тихия океан.

 

Перуанският полуостров Паракас е жертва на непрекъснати, силни, горещи и сухи ветрове, наричани Паракас. Почти нищо не вирее в този полупустинен район в подножието на кордилерите, близо до град Писко. Безплодната земя контрастира рязко с изумителното разнообразие на живот в океана. това морско изобилие някога е било източник на огромни богатства за ранните обитатели и по-късните заселници.

 

Постоянните пасати и Хумболдотовото течение, което завива на север покрай брега, задвижват богати на кислород и хранителни вещества морски води от дълбините на тихия океан, като ги изтласкват на повърхността. Въпреки че водата в този участък е с 10-11 градуса по-студена от тази, която я заобикаля в открития океан, тя предлага условия за живот на огромна популация водорасли и микроорганизми с изобилни запаси от храна, които изхранват изумителни по размера си пасажи от риба по перуанското крайбрежие, превръщайки го по този начин в една от най- богатите риболовни територии в света.

 

Хиляди години това свръхизобилие от риба, особенно видовете пасажни риби като аншоа и сардела, неизбежно са привличали милиони и милиони морски птици към района, на първо място корморана. По въздушните течения и очуканите от вълните скали на близките до брега острови живеят толкова големи колонии от тези птици, че техните фекалии са се превърнали в известен източник на т.нар.гуано, използвано по цял свят като естествен тор. До началото на 20в. тези ресурси от гуано били безогледно изкопавани, без най-малката грижа за размножителния период на птиците. Вследствие популацията от производители на гуано, намаляла, но също така намаляло и търсенето му след като изобретили изкуствените торове. Днес гуаното се добива на островите Чинчас от неколцина души, които сякаш са нечувствителни към непоносимата миризма. В миналото английски мореплавателни кораби също акостирали в района, за да натоварят гуано и да го транспортират до Европа и Северна Америка.

 

Място за отмора на мигриращите птици- малко по на юг се намират полуостров Паракас и Байестовите острови, понастоящем обявени за национален резерват, който защитава поразителните колонии от морски птици, както и значителен брой морски лъвове. Всяка година резерватът също така предлага убежище на десетки видове мигриращи птици, които избират района за кратка почивка по време на дългото им изтощително пътуване. Биолозите са идентифицирали над 200 вида птици, включително пеликани, рядкото синьокрако буби, червенокраки и неотропически корморани. За някои птици, като Хумболдтовия пингвин, фламингото и южноамериканския кондор, Националният парк е последно убежище.

 

През 1804г. Александър фон Хумболдт, немски изследовател се завърнал в Европа с образци от забележителното гуано, известно като хуано на езика кечоа, на инките. В резултат гуаното започнало много да се търси като източник на естествен азот и богата на фосфор тор, предопределен да революционизира селското стопанство. Бързо се развила динамична търговия с тази органична субстанция. Перуанското гуано от островите Чинчас се превърнало в първия масово търгуван тор в света.

 

Този тор обаче не бил добиван със същата загриженост за средата, която инките проявявали в онези времена. Безмилостната експлоатация скоро довела до проблеми и чак през 1909г., в Лима била основана Компания Администрадора дел Гуано, натоварена със специфичната цел да опази съществуващата птича популация и да гарантира безопасността и. Организацията същевременно се стремяла да постигне дългосрочно увеличение на годишния добив на гуано. Дотогава обаче търсенето на гуано на пазара било спряло.

 

Природният резерват, две трети, от който съставляват морската среда по крайбрежието, покрива обща площ от 3350 кв.км. по брега на Тихия океан. Океанът и неговото дъно са дом на зъбати китове, тюлени, морски видри, костенурки и безброй видове риба и безгръбначни, като не забравяме и рядката риба химера. Учените са идентифицирали общо 19 вида бозайници, 52 вида риба и 6 вида влечуги в националния парк.

 

Безводната крайбрежна пустиня- първоначалните растителни видове от перуанската крайбрежна флора са оцелели почти непроменени през вековете. Въпреки че по-голямата част от ландшафта представлява безводна пустиня, осеяна тук там със случайни туфи трева, преходният пояс преди планинските върхове, предлага условия за някои сухолюбиви видове кактуси, както и разни храсталаци по възвишенията и на някои места с влажни мъгли.

 

Самото крайбрежие е уникално местообитание за различни видове треви, които растат в соленоводните райони и солените блата. Някога те били от огромно значение за индианците наска, много преди идването на инките. Предмети от бита и дрехи, изработени от тези треви били извадени от гробници, открити на полуостров Паракас през 1927г. от археолога Джулио Х.Тело. Мумифицираните останки открити в тези гробове, заедно с инструменти, оръжия, накити, дори храни, били увити във фино изтъкани погребални платове, чията издръжливост и трайни цветове все още са зегадка за учените. Някои от тези експонати са изложени в Антропологическия и археологически музей в Лима.

.

 
 
Разгледайте програмата ни за Перу тук
Програмата Перу и Боливия- тук
Програмата Перу, Аржентина и Бразилия- тук
Площ‎1 285 216 km²; (‎на 19-о място‎)
Води (%)0,41
Климаттропичен и екваториален
СтолицаЛима
Най-голям градЛима
Официален език
испански
РелигияРимокатолицизъм
Демонимперуанец
Население (2020)32 824 358; (на 44-то мяс.
Население (2018)32 162 184
Гъстота на нас. 22,9 души/km²; (на 198-о място
Градско нас.78,3%; (на 49-о място‎)
Управление
Формаунитарна президентска република
ПрезидентМартин Визкара
Вицепрезидентвакантно
ОрганизацииООН
История
Пристига първа експедиция, водена от Пизаро1531г.
Пизаро основава Лима1535г.
Аржентинецът Хосе де Сан Мартин осовбождава Перу от испанците1821г.
Конфедерация с Боливия(1836 – 1839)
диктатура на президента Рамон Кастиля (1845 – 18511855 – 1862)
Чили откъсва провинцията Тарапака след Тихоокеанската война(1879 – 1883)
Икономическа криза и протести1990-2000г.
Икономика
БВП (ППС, 2020)
 $ 505,450 млрд. (на 36-о място
 
БВП на човек (ППС):$ 15 399; (на 85-о място
БВП (ном., 2020)$ 240,175 млрд. (на 41-во място
БВП на човек (ном.) $ 7317; (на 80-о място
ИЧР (2018)0,763 (висок); (на 82-ро място‎)
Производство и износмед, злато, цинк, текстил, химикали, фармация, риба, птичи тор
Прод. на живота76,29 години

Детска смъртност
14,3/1000; (на 134-то място
 
Грамотност94,2%; (на 100-о място‎)
ВалутаСол (PEN‎)
Други данни
Часова зона PET (UTC-5‎)
Формат на дататамм-дд-гггг
Авт. движениедясно
Код по ISOPE
Интернет домейн.pe
Телефонен код+51
ITU префикс OAA-OCZ; 4TA-4TZ