Перуанците определено са известни със странностите си.Те се събират да празнуват заедно на 25 Декември, но това определено не е по познатия ни начин- тихо и мирно с коледни светлини и песни.  Този фестивал- Takanakuy е много по- интересен, като  всъщност целта е постигане на мир в общността и семейството, но по един действително нетрадиционен за нас начин. Името на фестивала се превежда буквално от местния език кечуа  като “ когато кръвта кипи”. Традицията е започнала в местността Чумбивилкас, високо в Андите,  в департамент Куско, като много източници твърдят, че Испанците са дали началото на тези юмручни боеве с цел постигане на мир. Други пък твърдят, че традицията е много древна и имала значение още в преди инкските общества. Определено празникът е много тачен и обичан от местните хора, които се събират на 25 Декември, за да разрешат проблемите си със семейство, съседи и приятели. Всички жители са приканени да не държат вътре в себе си обидата и болката си, а да ги разрешат, всички неразбирателства възникнали през годината се решават на арената. Празникът е голям и се събира целият град. Участват мъже, жени и деца. Тук датата е символична за много вярващите християни- точно в този ден да се възстанови жадувания мир и хармония в обществото и семейството. Борбите са направлявани от жури и всеки от участниците поздравява с ръкостискане или прегръдка своя противник. След като всички конфликти са вече разрешени и борбите приключили, започва всеобщо празнуване на новопостигнатия мир с песни, танци и пиршества. Всички конфликти и неразбирателства остават в старата година и задружно се посреща новата година. 

Участниците носят специални традиционни костюми, както и маска на лицето. Облечени са много цветно, като има препратки към традициите и ритуалите на културата кечуа и инките. Маските закриват много добре лицата и целта е да не се знае кой кое до момента, в който се излезе на арената. Има и строги правила- като това, че не е позволено да се хапе и да се удря паднал човек. Юмручните боеве могат да бъдат предварително планирани или спонтанни. Ако се решава на момента, единият противник вика името на другия участник от средата на арената и той трябва да приеме или не предизвикателството. Всички боеве са напълно доброволни и никой не е задължен да се бие ако не го иска. Реферите използват камшик, за да разгонват прекалено приближилата се към участниците тълпа. А самите юмручни срещи са кратки, максимално до 3 минути и най- често за по- малко от минута се разрешават проблемите. Накрая всичко приключва с ръкостискане или прегръдка и задружни пиршества.